|
Здравейте майки, татковци, баби
и дядковци,
Здравейте управляващи,
Предлагам ви да решим заедно няколко прости казуса.
Като начало - ще ви задам няколко въпроса. Първият от тях е: "Кое
е най-ценното в живота ви, това, без което не можете? - Парите? Успехът?
Властта? ВАШИТЕ ДЕЦА? С тези от вас, избрали последния отговор, можем
да продължим, а останалите - по-добре прочетете нещо друго, което
ще ви е по-полезно.
Децата са слънцето и веселието в дома ни, те са красотата и бъдещето
на обществото ни. Трябва да ги обичаме, да ги пазим, да им помогнем
да пораснат. Наш дълг е да се погрижим те да са здрави и силни, наше
съкровено желание - да бъдат щастливи! Ами, да го направим - у нас
в България… и то веднага!
Вторият ми въпрос е: "Колко време прекарвате с децата си и успявате
ли да се погрижите за всичките им нужди (не само физиологични, а и
духовни)?" Ако отговорът не ви харесва, не се упреквайте! Времето
е такова - забързано, променящо се, все нещо трябва спешно да се свърши,
пък и цял ден сме на работа...За нещата, които не можем да променим,
не трябва да се упрекваме. Но, докато ние сме на работа къде и с кого
са нашите деца? Спокойни ли сме за тях, познаваме ли и харесваме ли
всички, които ни заместват, и "изпълняват" родителските
ни функции? Ако "да", чудесно, трябва само до помислим как
да им се отблагодарим! Ако "не", трябва да помислим как
да ги заменим с качествени личности. Можем да го направим! Как ли?
Ами да помислим заедно!
Да започнем с играта "Ти си виновен за всичко" - тя върви
вече цяла седмица по медиите, с главни действащи лица (правителство,
министерство, учители, синдикати) и с много второстепенни и поддържащи
роли. Наистина, "Кой ли е виновният?" - за кризата в образованието,
за това, че не можем да "отлепим" децата си от интернет,
но трудно ги задържаме в училище, за това че... Предлагам да спрем
до тук. Изясняването на въпроса за вината, сам по себе си е безполезен
и не води до никъде. Но тъй като да се играе е по-забавно, отколкото
да се работи, предлагам да поиграем на една друга игра: "Как
да оправим нещата". Предупреждавам ви, че тя никак не е лесна
и изисква мобилизиране на целия ни нравствен, емоционален и интелектуален
потенциал. Но пък ако я изиграем както трябва, резултатите могат да
бъдат фантастични.
Аз започвам, вие можете да ме следвате.
Най-напред да отговорим на широко коментираният в медиите въпрос:
"Добър или лош е българският учител?" Еднозначният отговор
тук е безсмислен. Да помислим заедно - може ли в рамките на една професия
всички да са само "добри" или само "лоши"? Във
Вашата как е? Моето лично мнение е, че в момента "лошите"
са случайно попадналите в професията, а "добрите" са учителите
с призвание, тези, у които потребността да дават любов, грижи, знания
и доброта доминира над тази да получават. Аз познавам много такива,
а Вие?
Предлагам да направим така - да изгоним "лошите", да се
погрижим за "добрите" и да обявим конкурс за още "добри"
учители. Има ли други предложения?
Сега да помислим как да привлечем "добрите". Вероятно като
превърнем професията в престижна и желана? - Чрез високи възнаграждения,
система от допълнителни стимули, добри условията за труд. Така ще
осигурим наплив от желаещи, на които ще организираме конкурс с много
високи критерии.
Критериите не е нужно да ги измисляме, има ги в учебниците по педагогика
и психология. Те са толкова много и разнообразни, та чак абсурдни
- "добрият учител" трябва да притежава 1500 положителни
качества (само за сравнение - в етиката се описват 230 положителни
и 260 отрицателни качества). Стряскащо нали?! Вие бихте ли могли да
ги покриете? Предлагам да не издребняваме и да не стигаме чак до 1500,
най-малкото за това, че ще ни отнеме много време. Да изберем само
най-основните, мислейки за това на какви хора искаме да поверим децата
си. Необходимо е да съблюдаваме и нормално съотношение между мъже
и жени, защото както казва един гениален педагог "Както тялото,
така и духът трябва да имат по двама родители" (А.С. Макаренко).
Готови сме с критериите, можем да обявим конкурса. Колко от Вас ще
се включат? И сега най-хубавото - да измислим стимулите, за да запазим
всички добри в училището. Предлагам заплатите да са два пъти по-високи
от тези на служителите в една банка... или не, може би още по-високи,
защото децата са ни по-ценни от парите, нали? Работното време обаче
не можем да намалим, остава 55,5 часа седмично (така пише в учебника
"Педагогическа социология" на проф. М.Андреев, стр. 242),
пък и да го намалим - за да е добър, учителят пак ще работи (макар
и "скрито"). Следователно работното време остава същото.
Трябва да измислим и възможности за отдих през оставащото свободно
време, защото, за да е пълноценен учителят трябва и да почива. Спомняте
ли си как се чувствахте и колко време се възстановявахте след последното
детско парти у вас, а и децата май не бяха 26, пък и не трябваше през
цялото време да ангажирате вниманието им? Предлагайте, моля!
Относно условията - да се върнем на банката - можем и обзавеждането
от там да копираме, само че е прекалено скучно, трябва да го раздвижим
малко. Предлагайте! Моля, не забравяйте, че в училището децата ни
прекарват по-голямата част от деня си, трябва да им е красиво и уютно!
Мен играта ме увлече, надявам се и вас, но мисля, че е време да се
захванем за работа, че да не изпуснем учебната година!
Сега най-важното е да започнем учебната година. После вече не на игра,
а в действителност трябва да помислим и да направим училището желан
втори дом, в който децата ни да отиват с радост, защото там ги чакат
нашите достойни заместници. Да се погрижим за най-ценното, което имаме
- НАШИТЕ ДЕЦА!
С уважение: Маргарита Тенева
майка
доктор по педагогика
гл. асистент в ТУ-София, ИПФ - Сливен
даскал по призвание
|