ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ

      Великите географски открития са поредица от открития и покорявания на нови земи от европейските феодални държави през ХV и ХVІ век. Обусловени били от разнообразни причини, които се коренели в развитието на производителните сили, в задълбочаващите се обществени противоречия, разтърсващи континента. Тласкани от засилващото се обществено разделение на труда в промишлеността и селското стопанство, свързано със зараждането на капиталистическия начин на производство, парично-стоковите отношения се разширявали и прониквали все по-дълбоко във феодалната икономика. Регионалните, локални връзки на пазарите прераствали в държавни, а държавните – в междудържавни, общоевропейски и в световни. Паричната рента придобила господстващ характер. Необходимостта от благородни метали като средство за размяна нараствала все повече и повече, а добивът на сребро и злато в някои европейски страни бил недостатъчен. Недостигът на злато като платежно средство започнал да се чувства много остро. Натрупванията намалявали и в резултат от разширяващите се търговски контакти с Изтока, където изтичали големи количества благородни метали. В края на ХV век истинска “златна треска” обхванала Европа.
      Острата криза, която обхванала източната търговия в резултат от разпадането на монголската държава и османските завоевания в Близкия Изток и Балканския полуостров, ускорява и търсенето на нови пътища за източните страни. Научно-техническите предпоставки на Великите географски открития се явяват подобряването на компаса, строителството на нов по-съвършен вид кораби, с които могли да се организират продължителни далечни плавания, започналото вече да се разпространява схващане за кълбовидността на Земята.
      Челно място във Великите географски открития заемат португалските и испанските мореплаватели. Това се дължи на изгодното географско положение, а също и на обстоятелството, че след 1492 г. (Реконкистата) в Португалия и Испания обеднялата аристокрация се насочила към увеличаване на своите богатства чрез завладяването на нови земи. Още в началото на ХV век португалските мореплаватели проникнали н редица опорни пунктове по бреговете на Западна Африка: през 1434 г. в нос Нун, през 1445 г. в Зелени нос, през 1471 г. се установили в Гвинея и изградили своя военна база на Златния бряг. През 1487 г. в експедицията на Бартоломео Диас (ок.1450-1500 г.) достигнала нос Добра Надежда, заобиколила го и проникнала в Индийския океан, с което доказала възможността да се достигне Индия посредством заобикалянето на африканския континент. Докато португалските мореплаватели се движели край бреговете на Африка, Христофор Колумб (1451-1506 г.), като се ръководел от учението за кълбовидността на Земята, се надявал да достигне Индия по друг път – чрез плаване в западна посока. Новият континент, открит от Колумб, бил наречен Америка по малкото име на Америго Веспучи (1451-1512 г.), който през 1499-1505 г. изследвал и описал североизточните му брегове. През 1497 г. генуезецът Джовани Кабото преселник в Англия, успял да достигне полуостров Лабрадор (Северна Америка). Импулсирани от откритията на Колумб, португалците побързали да продължат своите изследвания. Португалска експедиция, възглавена от Васко да Гама (1469-1524 г.) през 1497 г. минала край южния бряг на Африка, заобиколила го и достигнала Индия. Обхванати от идеята на Колумб да достигнат Индия, плавайки в западна посока, испанци и португалци продължили делото му. През 1513 г. испанецът конквистадор Васко Нунес Барбоа начело на малък отряд пръв от европейците пресича Панамския провлак, достига бреговете на дн. Тихи океан и го нарича “Южно море”. След това испанците открили Юкантан и Мексико, стигнали устието на р. Мисисипи. Първото околосветско пътуване било проведено от португалския мореплавател Фернандо де Магелан (1480-1521 г.), с което хипотезата за кълбовидността на Земята, оспорвана ожесточено от католическата църква, била окончателно доказана.
      През втората половина на ХVІ век, следвайки западна посока, английските моряци Фробишър и Дейвис, а в началото на ХVІІ век Бефин и Худзън проникнали в източната част на американска Арктика, в проливите, заливите и островите, които сега носят техните имена. През 1553 г. англичанинът Ченслър достигнал Северна Двина, а през 1590 г. холандецът Баренц – Нова земя. В началото на ХVІІ век холандците открили Австралия.
      Великите географски открития дали тласък върху развитието на търговията, която придобила световен характер. В обръщение влезли нови стоки, като тютюнът, какаото, кафето, чаят и др. и сравнително по-малко употребяваните по-рано ориз, захар и др. Спекулациите с колониални изделия станали масово явление. Антверпен, Лион и др. градове се превърнали в центрове на стоковите борси. От Средиземно море международните търговски пътища се преместили по бреговете на Атлантическия океан. Големите външнотърговски компании, покровителствани от монарсите, изместили средновековните гилдии, охраняващи занаятчиите от пристъпите на феодалната анархия. Нахлуването на евтино придобити огромни количества благородни метали (злато и сребро) довело до необикновено покачване цените на стоките, известно под названието “революция на цените”. В края на ХVІ век количеството на златото в Европа се увеличило повече от два пъти, а на среброто – повече от три пъти. По този начин се ускорява разлагането на феодалните производствени отношения и в положението на трудещите се прослойки от населението.